Същността на проекта бе създаване на „Виртуална-интерактивна куклена сцена – Екран за сенки“ с цел възобновяване регулярната дейност на школата “Училище за Зрение”, както и регулярните театрални представления на «незрящата» трупа.
Изградихме иновативна интернет платформа за дистанционна колаборация (тренинги, обучение и спектакли) между зрящи и незрящи актьори, и аудитория. В резултат от изпълнението на проекта, пред публика бе представен римейк на спектакъла „Сянката на моята душа”.
Спектакълът е кратка визуална импресия, в която незрящите актьори от Невиждан театър рисуват на живо върху огромен екран разноцветни картини, създават и оживяват образи на сенки чрез движението на телата и ръцете си, без да ги виждат, разчитайки на вътрешния си „поглед” и интуиция – нещо невиждано досега! Нещо повече – този път те си взаимодействат от разстояние със зрящите си колеги, като от това се получи ново хибридно (реално-виртуално) интерактивно зрелище.
Спектакълът вълнува не само с това, че незрящите актьори прекрачват отвъд границите на човешките възможности, но и с художественото си въздействие. Той е една алегорична история за това, как и с какво гледаме света – с очите на емоциите и чувствата или с очите на разума, с очите на егото или с очите на сърцето и душата. История за това кого виждаме – себе си или другите. И какво виждаме – опаковката или същността. А оттам и как сами създаваме света в който живеем.
Интерактивната платформа е достъпна на следния адрес: Virtual Interactive Arts – VIA Theatre